Прочетен: 2218 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 04.04.2007 12:45
Разказ за Теди и Къдли
Една сутрин виждам, че ръба на пижамата ми се е закъсал.
"Наде, в Америка намират ли ви се игли и конци - или тука не е приет такъв вид дейност, а се купува всичко ново?" - питам племеницата си.
Тя отваря едно чекмедже и вади метална кутия. Подава ми я. Пълна е до ръба с разни шивашки принадлежности.
"О, какво хубаво малко иглениче!"
То запълва една четвърт от шепата ми, червено пепитено сърчице, пухкаво и нежно на допир. Харесва си ми. Толкова е сладичко!
Ми какво да правя, като съм подвластна на пустата му инфантилност.
Оказва се - дори повече, от колко си мислех.
На креслото в спалнята се разполагат три-четири меки играчки, очевидно любими на синът й Влади от по-ранната му детска възраст. Между тях са Теди и Къдли.
Къдли е сивичка коала със черно носле, бял надгръдник и рошави бяли уши. А Теди си е типично мече - изцяло бяло, със синьо носле и черни малки очички.
На краката му са обути кафяви пантофки, оформени като мечешки муцунки.
Надето ги донася.
"Помниш ли Дисни даунтаун - там, където ходихме първата неделя?" - пита ме, макар това да е нещо, което не иска питане. - "Между многобройните кафета и магазини там има един, в който продават кожите на тези играчки."
"Кожите ли?" - изненадвам се.
"Да, празните кожи. От тях започва всичко."
Децата си избират кожата на това животно, на което ще вдъхнат живот.
Избират му сърчице - едно от тези малки червени или пепитени сърца - такова, каквото видя в кутията с шивашки принадлежности. Една чаровна и словоохотлива какичка ги омайва, поставяйки избраното сърце в ръчичката им.
Кара ги да го погалят, да му вдъхнат обич…
Това става сърцето на избраното животинче.
Преди да я зашият, си избира още нещо: "гласа". Когато стиснеш долната му лапа, Теди неуморно повтаря: "Обичам те!" А гласчето на Къдли се крие в дясната му горна лапичка. Стиснеш ли я за поздрав, той започва да се смее. Малко истерично или иронично, ако питате мене. Но това си е.
Неговият глас.
Няма друг такъв.
След това играчката придобива напълно готова форма.
Но това съвсем не е всичко, напротив.
Магазинът е препълнен с дрешки за играчките. С обувчици. Слънчеви очила, сърфчета, ски… Може да му се придаде съвсем специфичен стил: спортен, официален… какъвто си го представя детето. Разбира се, всичко това се плаща отделно, допълнително. Едно по едно. Кафявите домашни пантофки на Теди са пет долара.
Затова пък крачетата му никога няма да измръзнат
И накрая се съставя акт за раждане. Детето само сяда да го попълни на компютър.
Ново същество се е появило на белия свят. Има си вече име. Има си форма, глас, дрешки, всякакви принадлежности... И най-важното: има си сърчице! То тупти от обич към детето - негов създател! Нали самото дете е погалило това сърчице, нали самото то му е вдъхнало тази обич!
"Ама ти да не вземеш да си помислиш, че този акт за раждане е измислен просто така, да радва детето? Съвсем не – тук е Америка! В компютъра им остава адреса му. И познай дали пощенската ти кутия не се затрупвa в последствие от рекламни предложения на този магазин… Всякакви намаления, промoции…"
Презаситени деца, Руми - това са децата на Америка. Стаите им са пълни с всякакви играчки, най-сложна електроника…И за да се привлече вниманието им вече, трябва да събудят техните чувства. Тогава бизнесът има голям успех. И не само сред децата…
В този магазин идват тийнейджъри. Идват и млади двойки - влюбени. Заедно вдъхват обич на едно сърчице. Заедно си създават любимец. Пишат акт за раждане. Това става първата им рожба."
Очите на Надето блестят весело
"От цяла Америка се стичат хора в прочутата Калифорния и прословутия Дисниленд, Руми. Какво си мислиш: работили са цяла година и имат десетина дни почивка. Представи си например: в самотна ферма, далече от всички… И бързат да наваксат, да опитат, да си купят…"
Нагледно ми показва с ръце огромните пакети, които носят.
Много е артистична.
"Ех, Наде, ако само някой можеше да напише така интересно и артистично за всичко това! Чудесен разказ би се получил!" - не сдържам възхищението си.
"Какъв ти разказ, Руми, трябва да започнеш да мислиш по американски!" -
широката й бяла усмивка светва в стаята - "Това е бизнес, страхотен бизнес! С това бих се занимавала, ако се върна eдин ден в България."
"Ми…то и разказът, ако е добър, може да се продаде…" – мърморя притеснено и машинално въртя Къдли в ръцете си, като неволно стискам лапичката му.
Стаята се изпълва с ироничния му смях.
Отзовавайки се на апела на бижутерийна фирма, е написал съчинение на тема: "Защо моята майка заслужава диамант." И е награден с камъче за мама. Все още не е диамант, но един малък червен гарнет. Който детето самичко избира пинсетка измежду цяла кутия еднакви камъчета и слага на дланта на мама.
После, изчервено и притеснено, прочита съчинението си.
Босът обещава да издаде тези мили послания за майките в книжка. Така Влади ще види първата си публикация.
Всичко е така мило и емоционално…
"Но аз бях подготвена, Руми” - в ъгълчетата на красивата й усмивка се прокрадва горчивина.- “Естествено, знаех, че това е бизнес. Няма да си сложа камъчето в джоба, я. Предложиха ми да ми го направят на пръстен: гарнета, символизиращ Влади, с две диаманчета отстрани - мама и тати...
За което доплатих триста долара.
E, аз бях готова за това. И изобщо не си позволих да коментирам пред Влади, че това е бизнес, исках да запази радостта си, удоволствието си от подаръка, който ми е направил".
Вече не веднъж ме е поразявала изключителната толерантност на Надя.
И сега е така.
Кощунството така да се възползва някой от синовното чувство на малките дечица, тя се опитва да оправдае някак си. Собственикът на бижутерийния магазин уж бил осиновен. Не познавал истинската си майка. За това искал по някакакъв начин да обърне внимание на дечицата върху ценността на майките.
Като безплатен подарък е прибавил книгатa си "Осиновен като мене". С автограф.
Не вярвах вече нито дума от това. Странно е устроен наивният човек: усетя ли лъжа в нещо, просто преставам да вярвам за всичко останало.
И веднага ме загложда подозрението, че господин бижутерът просто е платил на някого, за да напише тази книжка от негово име. За да бъде историята по-сърцераздирателна и да кара хората да бъркат по-надълбокичко в кесиите си.
А пръстенът наистина стана красив.
Семпъл и елегантен.
Доста ме позатрудни да намеря къде точно са "мама и тати" Диаманчетата бяха съвсем малко по-големи от прашинка. "Влади" - гарнетът се открояваше значително, като Гъливер в страната на лилипутите. Ама те са акселератчета децата, може и така да стане един ден.
А бе хубавичко си беше пръстенчето.
поздрави и усмивки
08.07.2011 01:21
