Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2020 04:51 - ПИСМА ОТ И ДО БОГДАН. АМЕРИКАНЦИ ОТ БЪЛГАРИЯ
Автор: rrumito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 309 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Богдан до всички:

Здравейте,

Благодаря, че ми дадохте шанс да споделя моята творба „Там“ с Вас.

Връщането ми в България през 2018 г. и престоя ми за три месеца през 2019 г. потвърдиха къде трябва да бъда. Със съпругата ми, Мария, ще се завръщаме в България, но дали ще е догодина или след пет въобще не е ясно. Тук сме. Там сме. Със сигурност предстоят много приключения.

Връзката ми с България не е носталгия, а е една приказка без край. ТАМ ме срещна с българи, които по нищо не отстъпват по интелект и мироглед на другите народи. Зареден съм с надежда. Желая да снимам игралното си кино в България и така да бъда полезен, както мога. Да добавя, че седмичните бюлетини нямат за цел да агитират, който и да е да се завръща : )

Основах Филмаби в началото на годината с мечтата да обединим в една онлайн платформа не само моите филми, но киното и изкуството на себеподобни българи и творци. В момента с моят приятел, програмист и кавалджия Иван поддържаме и развиваме сайта доброволно. Превеждаме сайта на български. Благодарим Ви за търпението и подкрепата.

С филма обиколих българската диаспора в 18 града в САЩ и 7 града в България. Разговарях с публиката след всяка прожекция. Надявам се да продължим разговора с Вас тук. Имате ли желание да се върнете в България? Какво Ви спира? Какво Ви вдъхновява? Винаги може да ми пишете с въпроси и мисли, като отговорите на този имейл.

Споделяме с Вас напълно БЕЗПЛАТНО до полунощ неделя, 9-ти август „Тази баба“. Филмът е половин час и смятаме, че ще Ви остави заредени с позитивни чувства.

От сърце,

Богдан и Филмаби


Здравейте  Богдане, 

Не успях да гледам безплатния Ви подарък за бабата, но въпреки това Ви благодаря за него. :)

Гледах "Там". Емоционален е, макар че на мене лично (подчертавам, това си е мое лично мнение, не претендирам за универсалност) ми се видя доста странно да викате баща си пред кооперацията, в която живее, за да снимате срещата си след толкова дълга раздяла.

Но това си е Ваше виждане за нещата, което никой няма право да оспорва.

Всъщност думата ми е за друго.

Успял сте да съберете почти всички български предразсъдъци, като се започне от: "Никога не бих емигрирал, не бих напуснал тази страна", та се стигне до: "имаме чудесна земя и земеделието и промишлеността ни бяха страхотно развити, но европейците ни завидяха и ни накараха да разрушим всичко". Имаше и за престъпната Америка, където стават толкова убийства. Като че ли единствената недостатъчно застъпена теза остана за великата Русия и братството ни с нея. :)

И сега чета и поредното клише във Вашето писмо, не отстъпвали, видите ли, българите интелектуално на другите народи. Ами то умът и на човека, и на народите, по делата и по резултатите се познават. Иначе е типично за нас, българите, да считаме разните му там американци, ингилизи и немци за прости, пък себе си за много умни, ама другите да ни пречат.

Не знам с какво подобни филми могат да помогнат и на кого; може би е по-добре да правите филми за Америка, които да представяте в България, белки се поразбият малко създаваните с десетилетия предрасъдъци към тази земя на "империалисти, престъпници, крадци, бездуховници, простаци, ламтящи само за пари" и прочие. 

С поздрав: 

Румяна

 

Здравейте, Румяна 

Моят първи учител по кавал, Бог да го прости, казваше, “Не се колебай. Свири.”

Съветът му ме кара да се усмихвам и днес. Прилагам го във всяка една част от живота си. След като взех решение да снимам филма, преди да тръгна за България през 2018-та, не остана място за колебание. Чудя се, ако сцената с баща ми не беше снимана така както е, дали филмът щеше да има същия ефект. Накарахте ме да се замисля. Не помня да съм се двоумил. Пиша и творя в киното, защото най-много бих желал така да служа на хората, колкото и уязвим и безкомпромисен да трябва да бъда към себе си. Богдан е в крайна сметка градеж от кубчета, като тези, с които дете си играе и от тях строи градове и небостъргачи, рядко планини и морета. Но махнем ли кубчетата, какво остава? Нов потенциал, нови начала, нови начини на мислене и изяви. Публикуването на кореспонденция в блога стана съвсем непредвидено и спонтанно, след едно падане на градеж от кубчета. Но пък мнозина от читателите започнаха да пишат и да споделят чувствата и наблюденията си, което, вярвам, може да е само от полза. 

Разбрал съм, че животът не е черно-бял. Да, и това също е клише. Векове наред всички ние сме били най-добронамерено възпитавани посредством клишета - и от родителите си и от обществото и културата, в която живеем. А през последните стотина години, и от филмите - до голяма степен такъв е моят случай. Например, кога за последно сте гледали филм в който заможен човек не е представен като женкар, с деца наркомани, ламтящ за властва над света или неспособен да обича.  

Относно коментара ми, че ние, Българите, не отстъпваме по интелект на други народи... Хмм… Обратното предположение вява твърде грозни спомени от не толкова далечното минало, а и от настоящето също. Ние всички сме братя и сестри на тази земя. Някои народи по-възрастни, с повече опит, други - по-млади, или пък загубили временно пътя си.  Но всички ние споделяме културното богатство на човечеството. И всеки народ  има своя принос в натрупването на това богатство. Принос, с който трябва да се гордее. Друг е въпросът, че в течение на вековете народната памет също заслабва, ако не се подхранва.  

Относно коментара, че светът се върти около парите... Изразът става особено популярен след успеха на мюзикъла (1966 г.) и на филма (1972 г.) Кабаре, но той, предполагам, съществува откакто парите са навлезли в живота на хората. 

За последно го чух от човек писал към блога на нашия сайт. Докато четях неговата история, в главата ми се въртяха други подобни истории на мой приятели и познати в в Америка. 

Нека ги обединим под името Мика.

Мика не е алчен. Напротив, щедър е и с това, което има, и с времето и труда си.  Доброволства за различно социални организации. Ходи на църква. На шестнайсет започва да пести за кола. В обществото, в което живее, да имаш кола е белег, че си пораснал, ставаш независим и започваш да се утвърждаваш. Никога не се е питал защо е така. На осемнайсет си я купува на изплащане. Влиза в колеж. След четири години е платил близо 100,000 долара за обучението си. Трябва да започне да ги изплаща до шест месеца след като завърши. Светът обаче коренно се е променил за тези четири години. Няма как да свързва двата края с новата си професия. Постъпва на работа във фабрика за вертолети. Не му е присърце, но нали трябва да си плаща сметките, а заплатата е добра. Залюбва се с българка. По някое време след идва моментът да купи къща за семейството си - навлиза във втората част на предопределения му живот. Ипотеката и таксите по имота, който ще изплаща за следващите 30 години, не му позволяват да напусне фабриката. Най-сетне е заплатил студентските си заеми, но жена му е бремена. Започва да мисли как да спести за обучението на детето си, а то дори още не се е родило. Заспива на волана. Катастрофира. Застраховката не покрива изцяло лечението му. Взима заем. 

Мика не може да се познае, толково се е променил. Нищо не е останало от младежките му идеали. Все за пари мисли. Изпада в дълбока депресия. 

Една неделя в църквата, Мика слуша библейската история за търговците в храма. И осъзнава, че не в него е грешката. Той е добър човек. Връща се вкъщи. Напуска работата си във фабриката. Веима си семейството и се мести в България. 

Но дали там ще е по-различно?

Как можем всички заедно да работим за промяна в системата? Впрочем, нека си припомним какво казва Пол ван дер Мерве: “Парите въртят света обаче щастието смазва оста. Без този лубрикант няма живот.”

Питате дали идеите ми са правилни. Идеята е път. Ако се окаже задръстен и непроходим, ще поемем по друг.

Може да гледате Тази Баба тук https://www.filmabee.com/bg/tazi-baba

Поздрави и всичко най-хубаво!

Богдан

 

Здравей Богдане,

Получавам и имейл-бюлетина ти (да го наречем така), а и съм в някои групи, та успявам по два, че и по три пъти да прочета как дъщеря ти не ти е родна дъщеря, но въпреки това какви грижи полагаш за нея и колко си горд с бабите и дядовците си и колко ги уважаваш, но затова пък очевидно не си чак толкова горд и не уважаваш така силно баща си, за да си способен да излагаш чувствата му на публичен показ, само и само за да има филмът ти по-голям ефект.

Преди години бях в един сайт, който вече не съществува; в него имаше възможност и за дискусии, и за публикуване на собствени произведения; така че знам колко е лесно да разплачеш или трогнеш част от публиката, особено ако си го поставиш за цел. Значително по-трудно е да я разсмееш, пък дори да е смях през сълзи, но това както и да е.

В този сайт, а впоследствие и в блоговете си някъде през 2007 година публикувах мислите си относно „Лесно ли се живее в Америка“. Един от последващите коментари беше: „намерила, та се насрала“. От позицията на годините оценявам колко е бил точен този коментар. И ти, Богдане, си намерил, та си се насрал. За свое оправдание мога да кажа, че тогава беше само втората ми година живот в САЩ и главицата ми беше още пълна с набитите ми от България предрасъдъци по отношение на тази, както се оказа, наистина велика държава; много от тези предрасъдъци се промениха за четиринадесетте години, които живея тука, но ти, Богдане, ти очевидно бадева си ял американския хляб толкова години.

Какво ѝ е злето на твоята „Мика“, господин Богдане? Работил човекът, купил си къща и си създал уют, имал любима жена и дете и се грижил за тях, имал и проблеми, и радости - като всеки в живота си; а че изпаднал в депресия и направил погрешна оценка - на всеки може да се случи; особено при здравословни проблеми. Че кой е казал, че тази твоя Мика е лош човек, че да се твърди после, че е добър, ама „системата“ била крива? Само за пари бил мислел? Как не! И е обичал, и е съградил дом, и е примирал от щастие от това, че има детенце, и дори е участвал в доброволчески мисии, помагал е на другите, което носи удовлетворение. Ама бил работел за пари, а не това, което иска. Ами негов избор е какво и къде да работи, не е само една работа, от която да се печели; а няма по-гъвкава ситема за обучение и труд от американската, поне аз не познавам друга. Дори една моя приятелка, рускиня (които са още по-облъчени от нас, българите, по отношение на САЩ, ако това е възможно), живяла вече тука, ме посрешна с думите: „Румяночка, това е страна, която всекиго поставя на местото му“. Какво повече може да желае човек? Самата аз дойдох със специалност архитектура и работих няколко месеца в архитектурна фирма; после дойде една криза и се преквалифицирах на близка специалност; учих в колеж напълно безплатно; имаше семестър, в който учех четири предмата - два редовно и два он-лайн и работех на четири места - две full-time и две part-time работи. Системата го позволява, стига да искаш. А има и многбройни други варианти. Това е страна, в която всеки може да заеме заслуженото си място, макар то да не се дава като подарък, с което е още по-ценно.

Моят учител по рисуване пък твърдеше, че каквато и работа да работи един интелигентен човек, все ще намери нещо интересно и занимателно в нея, та да го увлече. На същото мнение беше и един наш приятел, строителен инженер, който беше „замразил“ работата си в проектантска организация, за да стане строител в някакъв там „комсомолски набор“ (имаше едно време такива изгъзици) и да получи с предимство жилище за семейството си. Та и в неквалифицираната си строителна работа беше намерил интересни моменти и удовлетворение.
Изобщо - „работата е нашият данък за това, че живеем“, както казвала една стринка. А пък „системата“ е такава, че обективният резултат на нашия труд се измерва в пари. Щеше да е ти е доста по-трудничко да апелираш за дарения в яйца, дрехи, мебели и прочие продукти, ако бяхме в „системата“ на натурално-стоковото стопанство.

Така че не ми е напълно ясно коя точно „система“ си тръгнал да разрушаваш, юнако? Че и с общи усилия да го правиш. Тази ли, която е създадена от най-светлите умове на своето време и работи безотказно вече повече от два века? Която е такава, че прави възможен взаимният контрол на властите и запазването на демокрацията? Която (благодарение на парите(!) и на данъчната система) гарантира условия за икономическо развитие, за изобретения и за внедряването на изобретенията в практиката? Да ти е хрумвало някога да се запиташ защо в страна като Русия, в която също мрънкат срещу „парите“ и „богатите“ не е измислено и внедрено НИТО ЕДНО изобретение за тези два-три века: нито едно, господин Богдане, гледах списък на научно-трхническите изобретения, като се започне от парния локомотив и се мине през кораби, автомобили, кино, телевизия и каквото още ти хрумне, та до интернет и мобилните телефони. Всичко е създадено и внедрено на запад.
Мислил ли си някога защо е така? Ами точно благодарение на системата на парите, в която хората инвестират в тези фирми и идеи, в които има реален смисъл. И бързат да си вложат парите за повече печалба, а не да ги крият в дюшеците си.

Та - коя система ще променяш - политическата, или икономическата? Тези двете, които правят САЩ да е притегателна за хората от цял свят? И с какво точно смяташ да ги замениш, умнико?
Извинявай, ако не съм достатъчно учтива, но много взехте да се събирате такива. Май излезе прав Тръмп да говори против емигрантите. Масово такива като тебе: дошли от пост-комунистически, латиноамерикански, мюсюлмански и всякакви бедни и недемократични страни; дошли ТОЧНО ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ ТУКА, А ЗНАЧИ И СИСТЕМАТА, са по-добри, ама тръгнали да я рушат; „да разплитат“, идиотите, а ясно ли им е какво искат да оплетат отново? Май не им е много ясно.

Ако в тяхните страни е по-добре и „се мисли по-малко за пари“ - защо не си се върнат „Там“????
Специално на тебе ти препоръчвам бащиния ми край - „северозападнала“ (както самите те я наричат) България. Там мразят богатите и парите. Та такъв е резултатът. Северозападнал.

 Е, с интерес и любопитство чакам да разбера коя система ще променяш „с общи усилия“ и как точно ще я променяш.

Румяна

Здравейте, Румяна.

Благодаря за гледната ви точка. Пожелавам ви всичко най-добро. 

Богдан

 



Тагове:   сащ,   щастието,   парите,   системата,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: rrumito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 94648
Постинги: 16
Коментари: 72
Гласове: 52
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031