Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09 04:55 - ШВЕЦИЯ – УРОЦИ ЗА АМЕРИКА?
Автор: rrumito Категория: Политика   
Прочетен: 166 Коментари: 5 Гласове:
0



Реч на Йохан Норберг (Johan Norberg) при получаването на 2018 Walter Judd Freedom Award пред годишната конференция на TFAS (The Fund for American Studies) на 22 септември 2018 г. в New Orleans, Louisiana.

Йохан Норберг е автор, лектор и продуцент на документални филми. Той е роден в Швеция, старши сътрудник в Като Институт във Вашингтон (Cato Institute in Washington D.C.) и Европейския център за международна политическа икономика в Брюксел. (European Centre for International Political Economy in Brussels). Той е чест коментатор за шведските и интернационални медии и колумнист за Aftonbladet, най-голямата шведска новинарска група.
Автор е на 20 книги, покриващи широк кръг от теми, включително световна икономика и научно-популярни. Книгата му „В защита на световния капитализъм“ (
“In Defense of Global Capitalism” (2003) е издадена в повече от 25 страни, а „Прогрес: десет причини да се гледа напред в бъдещето“ (“Progress: Ten Reasons to Look Forward to the Future”  (2016) е избрана за книга на годината от Economist, Guardian и Observer. Норберг редовно създава и е домакин на документални филми относно развитието, икономиката и текущите събития, включително “Overdose: The Next Financial Crisis,” “Power to the People,” “Free or Equal” and “Economic Freedom in Action: Changing Lives.”. За своята международна дейност Норберг е получил наградата Sir Antony Fisher Memorial Award от American Atlas Foundation и златен медал от German Hayek Stiftung.

Благодаря много, на всички вас. Такава чест е да се получи тази награда и да се присъединя към списъка на такива изтънати получатели. Наистина е притеснение да се гледа този списък и мисълта за това какво са направили всички тези хора, какво са постигнали през живота си в служба на свободата. Трябва да кажа направо, аз обещавам, че няма да възприема това като някаква награда доживот и да се успокоя и пенсионирам. Аз ще я възприема точно както бизнесът би възприел един забележителен финансов резултат - не като причина да напусне, нито причина да се пенсионира, нито причина да се отпусне по какъвто и да било начин. Ще я възприема като знак, че вие вероятно сте ангажирани в нещо важно и ще продължите да го вършите. Така че, аз благодаря и приемам тази награда и се посвещавам на бъдещи битки и достижения. Говорейки за битки, точно сега ние сме точно по средата на една страхотна битка. Казва се, че свободният пазар е в криза. Казва се, че живеем на края на Рейгъновата ера, краят на американските идеали. Казва се, че цялата основана на правила интернационална Pax Americana се срива пред очите ни. И когато чуя това, аз си спомням за държанието на стария Марк Твен, когато чул слуховете за своята смърт. Той казал, че те са малко преувеличени. Такива са и тези слухове - малко преувеличени. Ако бихте пожелали да погледнете на тези неща от друга перспектива, аз бих казал, че е точно обратното. Ние сме печелившите. По този свят, ние печелим битката на идеите точно сега. Но преди да ви убедя в това, аз трябва да поговоря малко за кучета.
Видяхте ли кучето, спасено от урагана Флорънс? Виждам, че сте видяли. Но кое? Те са толкова много. Имаше телевизионен репортер, който спря предаването в Северна Каролина, за да приказва за този ротвайлер и съседа, който скочил в залята с вода сграда да спасява кучето. Имаше 51-годишен шофьор на камион от Тенеси, който шофирал стар училищен автобус до четири града и спасил 53 кучета! И толкова много други истории за спасени кучета посред природно бедствие.

Сега, защо това е важно? Защото междувременно в социалистическа Венецуела, какво се случва там? Е, ние получихме кадри на хора, които колят техните кучета по средата на улицата, защото имат нужда от месо, за да оцелеят до следващия ден. Ние видяхме хора, колещи тяхните домашни любимци, защото те нямат храна. И не е само кучетата. Ние чухме за пазачи в зоопарковете, предупреждаващи, че животните биват открадвани за храна. Тъй като в момента правителството казва, че на тях не им е позволено да печелят от нуждите на другите - е, точно в този момент никой не продължава да се грижи за нуждите на другите. И за това е важно да се говори за кучетата.
ТУКА Е РАЗЛИКАТА: ПРИ КАПИТАЛИЗМА ХОРАТА РИСКУВАТ ЖИВОТА СИ, ЗА ДА СПАСЯТ ТЕХНИТЕ КУЧЕТА; ПРИ СОЦИАЛИЗМА ХОРАТА УБИВАТ ТЕХНИТЕ КУЧЕТА, ЗА ДА СПАСЯТ СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ. Ето защо хората рискуват живота си, за да имигрират към САЩ. И ето защо хората рискуват живота си, за да емигрират от Венецуела, Северна Корея, или Куба. И в светлината на това, аз мисля, че трябва да осъвременим старото знание от Лорд Актън, един от най-големите мислители за свободата, който е казал: „най-сигурния начин да се оцени дали една страна е наистина свободна е количеството сигурност, получвано от малцинствата“. Аз бих казал, че по-сигурен начин за оценка дали една страна е наистина свободна е количеството сигурност, което получават кучетата. А ако не обичате кучета, тогава котките. Това е всичко, което има значение за вас, защото в момента, в който имате сигурност за себе си, вие започвате да се грижите за другите. Това е, което ние сме научили, когато сме придобили опита за социализма на различни места. Не можеш да се грижиш за други неща, когато трябва да се бориш за семейството си.

И по този стандарт, по новообновения стандарт на Действие, светът се движи доста добре, защото кучетата никога не са били така добре по света. Има някои изключения, но котките и кучетата никога не са били така добре, нито пък хората. Вие може да не мислите, че сте, защото обръщате прекалено много внимание на политиците и това е сигурен начин някой да се депресира. Не гледайте политиците, вижте какво правят хората. Погледнете икономиката, погледнете научната общност. Огледайте се около света и тогава ще видите, че където на хората се даде известно пространство да създават богатство, да създават общности - те достигат забележителни резултати. Нашите идеи печелят по света. Последните цифри са точно на Световната Банка. Според тях, между 1990 г. и 2015 г. - тези 25 години, броят на хората, живеещи в изключителна бедност е намалял с 1, 2 милиарда, въпреки че населението се е увеличило с 2 милиарда. Това значи, че ВСЕКИ ДЕН НА СВЕТА 134 000 ХОРА ИЗЛИЗАТ ОТ БЕДНОСТТА, ЗАЩОТО ПОЛУЧАВАТ ИЗВЕСТНО ПРОСТРАНСТВО ДА НАПРАВЯТ СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ ПО-ДОБЪР, ДА ПРОИЗВЕДАТ МАЛКО ПОВЕЧЕ, ДА СЪЗДАДАТ БИЗНЕС, ДА ТЪРГУВАТ С ДРУГИ МЕСТА И ТОГАВА ТЕ ПОСТИГАТ НАЙ-ВЕЛИКОТО НЕЩО В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ - ТЕ НАМАЛЯВАТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА БЕДНОСТ ОТ 37 ПРОЦЕНТА ДО ПО-МАЛКО ОТ 10 ПРОЦЕНТА. Това е най-великата история на нашето време.

Ако един вестник се публикуваше само веднъж на 25 години, това би било водещата новина на първата страница. Това би било най-великата история за всички времена. Ние премахваме бедността на всяко място, където хората опознават свободния пазар. Но сега вестниците не се публикуват на 25, или 50 години. Те се публикуват всяка секунда и и тогава това се загубва някъде и ние проявяваме внимание към криминалните престъпления и славата, и кой какво на кого казал по някакво време. Това е главният проблем, това, че не би трябвало да гледаме мобилните си телефони през цялото време. Не би трябвало да обръщаме внимание на водещите новини от часа. Би следвало да гледаме повече към тенденциите, вместо към заглавията, защото те ни дават изцяло различна перспектива. Бедността изчезва на света и къде се случва това? Е, то се случва в страните и през периодите, когато те започват да разрушават стените, регулациите, данъците и бариерите пред човешката съзидателност и продуктивност.

Неотдавна се срещнах с индийския икономист Гурчаран Дас (Gurcharan Das), който написа книгата „Индия израства през нощта“ (“India Grows at Night”). Защо расте през нощта? Е, това е времето, когато правителството спи! То няма време за данъци и регулации и да унищожи цялото това създавано богатство. Дас ми каза нещо интересно. Той ми каза: „Сега Западът и САЩ агонизират над своите собствени капиталистически системи. Но виж тук, виж Индия и нейните съседи. Те са нации, които изгряват на базата на принципите на политическата и икономическа свобода и либералния Запад. Принципите, които донесоха толкова просперитет и свобода на Запад, сега се потвърждват на Изток.“
Това е най-великата история на нашето време. Нашите идеи побеждават. Ние сме разочаровани, защото винаги има някои авторитарни политици, или корумпирани политици и бюрократи на работа, но това не е главният проблем. Най-важното нещо е да се поддържат нашите хора да създават по-бързо, от колкото правителствата могат да изхабят.

Ако това се случи, тогава - за всяко поколение, за всяка година, за всяка минута - ние създаваме по-добър свят. Така че, защо това изглежда да е такова несигурно време, такъв труден момент от историята? Е, аз мисля, че е по същата тази причина, поради която се разочаровах, когато пристигнах в САЩ на това пътуване за пръв път миналата седмица. Беше чудесно. Аз обичам САЩ. Хората са добри. Аз исках да съм тук. Чаках с нетърпение възможността да говоря за нещата, за които ме интересуват. Но, аз някак очаквах авиокомпанията да предаде багажа и да ми го прати. Виждате ли, всичко е до очакванията. Всичко е до това какво очакваш и дали твоите очаквания се сбъдват, или не. И през 1989 г., когато комунизмът рухна и когато социализмът рухна и по целия свят стените бяха разрушавани, ние всички мислехме, че сме спечелили веднъж завинаги. Всички ние мислехме, че сега е очевидно и че това ще се случи навсякъде, и някои хора мислеха, че това е краят на историята.

Но не, авторитарните режими и диктаторите си стоят. Те оцеляха в страни като Русия и Китай. Национализъмът и протекционализъмът се завърнаха с отмъщение. В тези времена, когато внезапно станаха отново популярни филми със зомбита и живите мъртви, навярно подхожда и социализмът да е отново на дневен ред. Политици като Бърни Сандърс (Bernie Sanders) Александрия Окасио-Кортез (Alexandria Ocasio-Cortez) казват, че Америка трябва да прилича повече на моята страна, Швеция. Че всички ние трябва да сме социалисти, или социал-демократи.

Неотдавна видях обезпокоителна анкета от Галъп. Тя показва, че сред Американските Демократи, 57 процента имат положително отношение към социализма. Но чакай - даже 16 процента от Републиканците в САЩ имат положително отношение към социализма. И знаете ли защо? Защото никога не са го изпитали! Те никога не е трябвало да ядат домашните си любимци като храна, така че могат да си позволят лукса на фантазията. Да, звучи добре да се получават неща безплатно, да се получава храна безплатно, но това, което не знаете е, че може да се наложи да ги заколите сами.

Аз съм от Швеция. Аз съм от предполагаема социалистическа Швеция. Знаете ли какво, когато правихме анкети в Швеция, интервюирайки хора за техните политически възгледи и идеологии, само 10 процента се определиха като социалисти. С други думи, има повече социалисти в Републиканската партия на САЩ, от колкото в Швеция! Как се случи това?

Смешното е, че ако Сандърс и Окасио-Кортез направят САЩ като Швеция, какво наистина ще се случи? Те не са актуализирали възприятието си за Швеция И АКО САЩ ЗАПРИЛИЧА ПОВЕЧЕ НА НАС, САЩ ЩЕ ИМА ОЩЕ ПО-СВОБОДЕН ПАЗАР, ПО-СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ, ПЕНСИОННА РЕФОРМА С ЧАСТНИ СМЕТКИ, НАЦИОНАЛНА УЧИЛИЩНА СИСТЕМА С ВАУЧЕРИ СЪС СВОБОДА НА ИЗБОРА И ОБЩЕСТВЕНО ФИНАНСИРАНЕ, НАСОЧЕНО И КЪМ ЧАСТНИТЕ УЧИЛИЩА, НИСКИ КОРПОРАТИВНИ ДАНЪЦИ И ЛИПСА НА ДАНЪЦИ ЗА БОГАТСТВОТО, ИМОТИТЕ И НАСЛЕДСТВОТО. Внимавай какво си пожелаваш.

Защо реформирахме Швеция така през последните две десетилетия? Защото ние вкусихме от социализма и не го харесахме. Точно сега, онлайн и по публичната телевизия на САЩ, аз имам нов документален филм. Казва се: „Швеция: Уроци за Америка?“ (“Sweden: Lessons for America?”) Едно от нещата, които се опитвам да обясня във филма е, че ние направихме нещо, което е близко до социализъм през 1970-те и 1980-те. Това е и време, в което ние получихме нещо като световна слава. Изглеждаше, сякаш ние правим нещо интересно в Швеция. Ние провеждахме регулиране и данъчно облагане и харчехме обилно и бяхме все още богати. През 1975 г. ние имахме социалистически експеримент и бяхме все още богати. Но това е като в стария виц: как можеш да завършиш с неголямо богатство? Е, започваш с голямо богатство, загубваш повечето от него, и така завършваш с неголямо богатство. Това е, което направихме в Швеция. Настана времето, в което Швеция започна да изостава от другите страни. Това беше времето, когато спряхме да създаваме работни места в частния сектор, спряхме да развиваме бизнес, който да произвежда за световните пазари и изпитахме толкова много проблеми. Когато мислите за Швеция и нашите най-известни писатели, автори, бизнеси и музиканти, това биха били Ингмар Бергман, АББА, Икея и тенисиста Бьорн Борг. Знаете ли какво се случи през 70-те  и 80-те? Всички те се предадоха.

Ингмар Бергман (Ingmar Bergman) беше арестуван от полицията по време на ръководена от него репетиция в Кралския Драматичен Театър по подозрение, че е укрил данъци. Той получи нервен срив и и напусна Швеция завинаги.

Астрид Линдгрен (Astrid Lindgren), нашата най-известна авторка на детски книги, включително „Пипи дългото чорапче“, беше социал-демократ, но тя напусна Социал-демократите когато осъзна, че тя всъщност има  данъчна ставка от 102 процента и това е твърде много дори за социал-демократ.

Ние имахме Бьорн Борг (Bjцrn Borg). Той напусна за Монако. Ние имахме ИКЕА. Основателят Ингвар Кампрад (Ingvar Kamprad) напусна за Швейцария и собствеността завърши във фондация в Нидерландия. Ние имахме АББА, този велик състав, който аз обичам. Те завършиха, правейки музикален фестивал против социализма, защото той отиде твърде далече във Швеция. Всички наши прочути предприемачи, всички наши прочути писатели и режисьори - те напуснаха. Това беше Шведският  “Atlas Shrugged” („ Атлас сви рамене”) момент. Създателите, те просто напуснаха Швеция и тя завърши в ужасно бедствие през 1990-те, когато икономиката колабира.

Останалият свят се съмняваше дали ние изобщо ще бъдем в състояние да върнем заемите си. И за кратък момент, Шведската национална банка имаше лихва 500 процента, за да защити Шведската крона. По това време, социалистическият министър на финансите каза: „ОК, нашите политики бяха несъстоятелни. Регулациите са абсурд и данъчната ни политика е погрешна. Трябва да направим нещо друго“. И точно когато изглеждаше най-тъмно, беше времето, когато ние създадохме това широко съгласие, че ние трябва да реформираме Швеция, че ние трябва да либерализираме, ние трябва да демонтираме този странен експеримент. Но как да направим това?
Е, по това време ние имахме малка група, тя беше малцинство, но тя беше отдадена и те знаеха какво правят. Групата се състоеше от хора от тинк-танк (
think tank movement), хора от бизнес кръговете и класическите либерални кръгове за свободен пазар, хора, които бяха вдъхновени от от икономисти като Милтън Фридман (Milton Friedman) и Фридрих Хайек (Friedrich Hayek) и от идеите, които TFAS разпространява в света. И тези хора реформираха Швеция бързо. Те го направиха по драматичен начин съвсем бързо. Ако поискате само една точка от данните за това къде сме ние сега, то, според най-последния индекс за Икономическа свобода на The Heritage Foundation, Швеция сега е по-свободен пазар от САЩ. Това би трябвало да ви говори нещо. То се случи в един кратък период от време, само няколко години. Но знаете ли какво казват в шоу бизнеса? Че отнема десетилетия да достигнеш успеха за една нощ, и ето защо този вид работа, която вършите, е така изключително важна.

Социализмът не проработи в Швеция. Той не работи никъде. Но независимо от това, хората искат да експериментират с него. Аз чух наскоро Франческа Фиорентини (Francesca Fiorentini), която е доста известна социалистическа личност в Американските медии, да казва: „Мислете за социализма като за въображаем сладкиш - само защото някои хора са направили бъркотия в тяхната кухня в желанието си да го сготвят не означава, че вие трябва да тръгнете да декларирате, че никога няма да ядете суфле отново. Това просто означава, че вие трябва да се опитате по-упорито“.

Забелязахте ли непоследователността тука? Всичко това предполага, че в даден момент е имало  велико социалистическо суфле и вие искате да се върнете обратно там, и всичките тези други неща са отклонение от правилното развитие. Но светът не е такъв. По-скоро е така, че всеки път, когато някой се е опитал да направи социалистическо суфле, тази манджа е била отровна. Те са измирали! Или пък, те не са получвали суфле и са завършвали в опашката за хляб или опашката за суфле и са изяждали кучетата си вместо това. Ако това се е случило на вас, вие не се опитвате още по-упорито. Вие не правите по-голямо суфле, вие не си търсите извинения и не казвате: „да, ама следващият път хората няма да умрат“. Вие следва да се запитате: „Какво е погрешно в тази рецепта. Защо моите гости продължават да умират?“  Тогава почвате да сервирате нещо, което не убива гостите ви, нали? Това е Шведският урок за Америка - как да изчисти бъркотията в кухнята, когато прави суфле.

И да, Швеция има друг урок за вас: вие трябва да поддържате вашия пазар отворен. Вие трябва да поддържате работеща международната търговия. Вие трябва да се придържате към свободна търговия, защото търговията е като машина, в която вие слагате неща, които можете да създадете от едната страна, а получавате неща, които не сте в състояние да произведете. Това е като магия, магическа машина.

Ако вие сте много добър в производството на картофи, вие ще получите компютри на другия му край, когато вкарате картофите. И това работи и наобратно - работи с мебели, работи със софтуер, работи с книги, работи със всичко. Ако това е било човешко изобретение, то би било най-великата машина, създавана някога. Сега това става, когато правителствата стоят настрани от пътя и хората разменят и търгуват един с друг, и това е свободна търговия. Ето защо е така фантастично.

Проктеционализмът е начин да си откажеш достъп до тази машина и за това е толкова опасен. Никоя държава никога не е ставала богата без отворена икономика. Никоя държава не е оставала богата, когато е изоставяла отворената икономика.

Тарифите, квотите, протекционализмът, всички те са кошмар за нашите компании, не само за за нашата външна търговия. Ние можем да видим това тука в Луизиана сега, която е толкова зависима от нейния експорен сектор; но също и за всеки вид бизнес, опитващ се да произведе нещо, защото повечето търговия е в междинни стоки. Този вид компоненти, които завършват в този микрофон, или този компютър, или в нашите дрехи - те идват от целия свят, защото ние искаме да изберем най-добрия и евтин вариант от където и да е. Това е кошмар за нашите компании и ето защо те не го харесват, и повече от това - това е кошмар и за нашите потребители, защото то оскъпява нашите стоки.

Бедните губят най-много от протекционализма, защото те изразходват повече от тяхния доход, относително казано, за този вид стоки, които се търгуват международно - дрехи, храна, мебели - отколкото посещения на ресторанти, адвокати, здравеопазване и имоти. Което значи, според последните данни, които видях от САЩ, че ако щатите едностранно блокират търговията с всички други страни, най-богатите 10 процента от домакинствата ще загубят само 10% от техния доход, или тяхната покупателна способност. Те могат да си го позволят. Но най-бедните 10 процента ще загубят почти 70% от тяхната покупателна способност, защото те повече зависят от тази конкуренция.

Сега социализмът и проктеционализмът изглеждат различни, но Фредерик Бастиа (Frйdйric Bastiat) - един от на-големите икономисти за всички времена - обяснява, че те са в основата си едно растение в различни стадии на растеж, защото и двете са различни варианти на законно ограбване. Системата на свободния пазар се основава на две неща: свободата да се произвежда и свободата да се разменя резултата от тази продукция на доброволна основа. Социализмът е атака на частта на продукцията - собствеността, имотните права; проктецоинализмът е атака на търговския аспект. И двете се основават на идеята за игра на нулева сума - идеята, че ако някой друг печели, аз губя. Това е най-старият икономически мит на света - митът, от който започват хиляди грешки в икономиката. Идеята, че ако някой забогатява, бедните са ощетени, или че ако друга държава забогатее чрез търговия с нас, ние сме в загуба и трябва да направим нещо да спрем това. Това не е така в свободния пазар. Нито една сделка не се случва, ако и двете страни не достигнат до съгласие и не са на мнение, че те и двете печелят от това съгласие. Това е начинът, по който се създава повече богатство и се намалява бедността. 

Идеята, че правителството трябва да се намесва някъде - вътрешно, или международно - отново печели популярност. Тези демократични социалисти говорят за много прблеми и неща, които те не харесват - недостига на социална подвижност, бедността, лошите работи и липсата на възможности. Интересното е, че те говорят за този вид проблеми, които техните политики, до известна степен, са направили много по-лоши. Биха ли могли те да са причината за много от проблемите, от които се оплакват? Мислех за това, когато тези дни чух една странна история.

Една сутрин младеж, намиращ се все още в дълбок махмурлук, позвънява в полицията. Той е изключително наплашен, ужасен, защото е получил съобщения със смъртни заплахи. Полицаите пристигат, проверяват мобилния му телефон, опитват се да го успокоят, и когато изследват съобщенията, те установяват нещо странно. Оказва се, че докато е бил дълбоко пиян по средата на нощта, самият младеж е писал съобщенията със сърдита, злобна заплаха за убийство. А после е заспал и забравил всичко това. Събудил се е сутринта и видял първото съобщение със смъртна заплаха и позвънял в полицията. 

За мене, това е, което тези опитващи се да се вмъкнат в управлението, интервенти, правят. Те се оплакват за бедността. Те се оплакват за лошите работи и липсата на възможности. Тогава, пияни от социалистическите идеи, те провеждат политика, която има за резултат бедност, лоши работи и липса на възможности, и те мислят, че някой трябва да направи нещо за това. Те мислят, че ние трябва да приложим тези интервентски политики, защото те винаги се събуждат в махмурлук и ужас от това, което те самите са направили.

Те ще загубят в крайна сметка. Те винаги губят на края. Единственият въпрос е колко вреда ще причинят, докато са изтрезняли отново. Защото светът е на наша страна, историята е на наша страна, човечството е на наша страна.

Когато успеем да да дадем на хората само малко пространство да развият собствения си бизнес, да се опитат сами да подобрят живота си, този на семействата и общностите си, те извършват чудеса. През тези 25 минути, през които ме слушахте, други 2 300 души около света са излезли от изключителна бедност, защото са получили малко повече от тази свобода. Това е изумително и би трябвало да мислим за това постоянно. Ние винаги чуваме оплаквания. Ние винаги чуваме атаки срещу системата - срещу свободния пазар и световния капитализъм. Ние сме били на тази вълна преди и понякога се чувствам уморен и ме довежда до отчаяние мисълта: „Виж, ние сме минавали през това преди! Ние сме виждали тези митове и те са разрушавали животи, когато сме опитвали тези идеи преди!“ Това довежда до отчаяние, нали? Фредерик Бастиа, Адам Смит (Frйdйric Bastiat, Adam Smith) - те са обяснили това преди 200, почти 300 години. Но фактът, че сме имали това преди не е причина за отчаяние, или за мисълта, че всичко е напразно. 

Когато мисля за това, се сещам за историята на Ивлин Уо (Evelyn Waugh), британския автор на „Завръщане в Брайдсхед“ (“Brideshead Revisited”) и много други чудесни книги. Той е бил дълбоко религиозен човек, но също и лош човек в много отношения, склонен да тормози хората около себе си. Веднъж, по време на особено засрамващото му държание на вечеря, докарал някого до сълзи. Негов приятел избухнал и казал: „Как може да си толкова гаден, та ти си религиозен човек!“ А той отговорил: „Не можеш да си представиш колко по-гаден бих бил, ако не бях религиозен“.

Звучи като оправдание, но когато мисля за света, аз намирам смисъл в това. Да, в него е трудно. Има много заплахи за свободата, много опастности. Но представете си колко по-несвободен и опасен би бил светът, ако я нямаше работата, която вие извършвате и поддържате през цялото време, всеки ден, всяка година. Представете си колко по-лош би бил светът в този случай. Това трябва да си припомняме, когато виждаме тези заплахи отново и отново.

Ние не печелим винаги. Понякога губим битките, които водим, но борбата не е напразна. Ние я водим, за да можем да се погледнем в огледалото и да си кажем, че сме направили всичко, което сме могли. Да си кажем: „аз направих всико, което беше по силите ми, за да избегна този резултат“, да гледам децата и внуците си в очите и да им кажа, че ние се опитахме да избегнем този резултат. Че ние направихме всичко, което можахме. Сега ние трябва да носим светлината нататък.

Да обобщя: битката никога не приключва. Това е, което мисля, че Чарлс Едисън и другите основатели на TFAS са осъзнали - че те трябва да обрекат живота си на защита на свободата. Нещо повече: да създадат нещо, което да продължава и когато тях вече ги няма. Това е, което бих искал да заключа, изразявайки своята благодарност за този проект, за работата, която вършим и за сърцата и умовете тука, които се борят да достигнат до умовете и сърцата навсякъде. Всички студенти и възпитаници вършат изключително важна работа. Вие помагате да се променят разбиранията на хора, които да променят разбиранията на други хора, за да бъдат сигурни, че следващите поколения ще обучават следващите поколения на тези ценности. Защото битката никога не свършва.

Това е повече от доживотно обричане да бъдат обяснявани тези идеи отново и отново. Така че,  всички вие, които сте активни и влиятелни, достатъчно, за да пометете другите активни и влиятелни; вие променяте нещата в света едно след друго, поколение след поколение, малко по малко, бавно, но постоянно. Изисква се време. Никога не забравяйте, че се изискват десетилетия усилена работа, за да се пожъне успех за една нощ.

Историята не свършва през 1989 и 1990, но и не се връща назад; и ние създаваме историята през цялото време. Ние трябва да правим история, защото иначе някой друг ще прави история и ние няма да харесаме резултата, който се получава. Битката не е приключила. Тя бушува и аз съм горд да бъда част от тази битка и съм ви благодарен за това, че оглавявам тази битка. Благодаря ви.




Гласувай:
1
1



1. 1997 - САЩ се страхуват от Куба и Венецуела
17.09 09:55
и им налагат убийствени санкции. После такива като Норберг обвиняват не убийците, а ръководителите, които не искат да са марионетки, а страни като Куба и Венецуела да са свободни. Щеше ли САЩ да споменава често Венецуела ако произвеждаше клечки за зъби, а не нефт?
Бабините им трънкини
цитирай
2. rrumito - Промити мозъци
18.09 05:40
Това е резултатът от нашето минало, а и настояще.
Първо: авторът е Швед, а не американец. Говори се за неудачния шведски социалистически опит, който е неудачен навсякъде по света, дори там, където нямаше американско ембарго.
Второ - в какво се изразява "свободата" на Венецуела и Куба?
И - изненада! - САЩ е в момента най-големият износител на нефт и газ, надмина Саудитска Арабия. Така че промивката относно това, какво изнася Венецуела, не би трябвало да работи, още повече, че не се отнася за Куба. А Куба се превърна в една ужасно бедна страна, също - както и всички страни, които опитаха социализма.
цитирай
3. 1997 - Да смятате, че санкциите на САЩ не оказват влияние е наивно. Те убиват.
23.09 23:01
rrumito написа:
Това е резултатът от нашето минало, а и настояще.
Първо: авторът е Швед, а не американец. Говори се за неудачния шведски социалистически опит, който е неудачен навсякъде по света, дори там, където нямаше американско ембарго.
Второ - в какво се изразява "свободата" на Венецуела и Куба?
И - изненада! - САЩ е в момента най-големият износител на нефт и газ, надмина Саудитска Арабия. Така че промивката относно това, какво изнася Венецуела, не би трябвало да работи, още повече, че не се отнася за Куба. А Куба се превърна в една ужасно бедна страна, също - както и всички страни, които опитаха социализма.

и именно в търговията с горивата е смисъла на санкциите към другите производители, които предлагат по- ниски цени.
цитирай
4. rrumito - Наивно и тъпо е да не възприемате какво е написано в статията,
24.09 03:15
а не моето мнение за санкциите, с които си обяснявате всичко по един първобитен и идеологизиран начин.
Швеция не е имала санкции, когато социализмът в нея е пропаднал. И България нямаше санкции, когато е фалирала три пъти по социалистическо време. И във всички страни социализмът генерира бедност, раздут бюрократичен апарат, неадекватни решения, вземани по административен път, и отказ на хората да работят с висока производителност.
Венецуела не предлагаше нефт на по-ниски цени. Такъв предлагаше Кувейт, но Русия поведе война в Сирия, за да не може да се прекара тръбопровод към Европа и да си остане монополист в продажбата на горива. Всъщност нейните цени са, които са най-високи. Направете си справки, преди да поствате мнения.
цитирай
5. 1997 - Направете справка преди да поствате мнения
24.09 22:37
rrumito написа:
И България нямаше санкции, когато е фалирала три пъти по социалистическо време.

подсказка КОКОМ
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: rrumito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 70305
Постинги: 16
Коментари: 72
Гласове: 52
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30